Старобългарски речник
несторъ 
несторъ -а м ЛИ 1. Нестор — млад християнин от Солун, умр. мъченически заедно със св. Димитър Солунски [ок. 306 г.]. Пр. на 27 октомври [нар. Мишин ден. През IХ—Х в. на 25 и 28 октомври] мⷺца октⷠ҇о ҃д҃ ... стаⷢ҇а мⷱка нестора въ солѹнѣ  мⷱка ѹара А 124b 7 мѣⷰ҇ к҃ꙃ҃ нестора. капетꙋлнѣ СК 133b 6—7 2. Нестор — баща на св. Конон Исаврийски потомь же несторъ кꙿто вь тѣхъ мѣстѣхъ. добрааго корене обрѣтъ сꙙ. нада нарцамѫ мꙑ женѫ. жвѫшта вь вьс нарцамѣ вдана С 24.20 Изч А СК С Гр Νέστωρ Нвб Нестор м ЛИ Нестар ЛИ Нестер ЛИ Несторов ФИ Нестерев ФИ СтИл,РЛФИ