Старобългарски речник
несловесьнъ
несловесьнъ
-ꙑ
прил
Безсловесен, неразумен, безразсъден
дьнесь жрѣбꙙ готовамо стъ. бесловесьнꙑхъ странъ. прьво несловесъно въꙁбѹꙗн. на покаꙁан покореню
С
321.26—27
Изч
С
Калка от
гр
ἄλογος
несловесънъ
Нвб
несловесен
ОА
Срв
безсловесен