Старобългарски речник
нескѫдьнъ
нескѫдьнъ
-ꙑ
прил
Който не е оскъден; обилен, щедър
даѩ мъ ꙁемънꙑхъ твохъ благъ. нескѫдъно [наслаждене] со вꙿсѣмь домомь твомь. вⷲ҇ ѣко блгв сѧ прѣестъное вельлѣпое мѧ твое. оца сна
СЕ
13b 15
Изч
СЕ
Гр
ἄφϑονος
нескѫдънъ
Нвб
нескъден остар.
ЕтМл
неоскуден
остар
НГер
ЕтМл
