Старобългарски речник
нескврьньнъ 
нескврьньнъ -ꙑ прил Неосквернен, чист, непорочен радѹ сѧ благодѣтьнаа стаа брце дѣво. тобоѭ бо намъ стѣкаѭтъ лѹьшаа. невѣсто ста ꙇ нескврънънаа. ꙇꙁ неѩже род сѧ праведъное слънꙿце СЕ 85b 1 прѣстꙑ. ꙇ нескврънънꙑ. беꙁнаѧльнꙑ. невдмꙑ ... неꙁълобвъꙶ. гі СЕ 61b 5 скврънѫ отъ съвѣст хъ ост. ꙇ твоѣ повелѣнѣ ѹтвръждаѩ вь нхъ. црквь сътворь нескврън҄нѫ дха твоего стааго СЕ 22b 23 ꙇ отъ сего мѧ настоѩщааго. ꙇ҇ⷬмѧ. ꙇꙁбав. да несквръненъ. тебѣ хвалꙑ въꙁдаѭ СЕ 37а 18—19 жен ... (с)квр(ъ)н(ъ)н .... (сѫ)дтъ .... ⱋѹд(ⱘ) ... Е 13а 16 Е СЕ Р Гр ἀμίαντος ἀμόλυντος нескврънънъ несквръненъ Нвб Срв неосквернен ОА скверен книж ОА