Старобългарски речник
несажденъ 
несажденъ -ꙑ прил Който не е посаден ꙁаклюенъ градъ. стоьнкъ пеатьлѣнъ. несѣта нва. несаждена лоꙁа. несъповѣдомо ѹдо. неꙁѹмѣмо рожден С 243.8 Изч С Гр ἀφύτευτος Нвб Срв не[по]саден