Старобългарски речник
нераꙁѹмьнъ 
нераꙁѹмьнъ -ꙑ прил 1. Неразумен, глупав; който не разбира, не знае  ть рее къ німа. ѡ нераꙁѹмънаѣ.  мѹдънаа срцⷣ҇емъ вѣроваті о въсѣхъ ѣже глашѧ пррц А Лк 24.25 Срв. С477.25 просвѣштаеші тꙑ дівьно отъ горъ вѣенъ. въꙁмѩсѩ сѩ вьсі нераꙁѹмьні сръдьцемь СП 75.6 алеѯандръ рее не раꙁѹмѣш л нераꙁѹмьне. ꙗко бѣсъ нколже не мѫтъ сꙙ тацѣм мѫкам С 158.20—21 тꙑ пртьꙙ подобшꙙ вѣрьнааго роба  нераꙁѹмьнааго.  господьн҄е растрошвъшааго С 370.10 2. Неразбираем, който не може да се разбере слꙑшавъ же се агг҄елъ помꙑшлꙗше вь себѣ с ... глагол҄емо. же херовмомъ страшьнъ.  серафмомъ невдмъ. же стъ агг҄ельскꙑмъ сламъ нераꙁѹмьно (вм. нераꙁѹмьнъ, Север., с. 248, бел. под линия). обѣштаватъ дѣвц самъ С 248.22 3. Необмислен, безполезен, напразен нъ не раꙁѹмно т справьен бꙑстъ. сътвор ѹбо оно прьво. го дѣлма жрьтва прнесена бꙑстъ С 423.4 Изч А О СП С Гр ἀσύνετος ἀνόητος ἀγνώμων ἀκατανόητος ἀνόνητος нераꙁѹмънъ нераꙁѹмнъ Нвб неразумен ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР