Старобългарски речник
нераꙁѹмьлвъ 
нераꙁѹмьлвъ -ꙑ прил Неразумен, неразсъдлив тако л вꙑ не раꙁѹмьлв есте. не раꙁѹмѣете л. ѣко всѣко еже ꙇꙁ вьнѹ въходтъ въ ка. не можетъ его оскврънт З Мк 7.18 Изч З Гр ἀσύνετος не раꙁѹмьлвъ Нвб неразумлив ОА