Старобългарски речник
нераꙁѹмвъ 
нераꙁѹмвъ -ꙑ прил Неразумен; който не разбира, не проумява нещо ꙇ гла мъ. тако л  вꙑ не раꙁѹмв есте. не раꙁѹмѣате л ѣко вьсѣко еже ꙁ вънѹ въходтъ въ лвка. не можетъ его оскврънт М Мк 7.18 мѫжь беꙁѹменъ не поꙁнаетъ. ї нераꙁѹмівъ не раꙁѹмѣетъ сіхъ СП 91.7 ѡ нераꙁѹмв  мѹдꙿнї срьдꙿцемъ. ꙗко не вѣровасте пророкомъ. ꙗко сце подобааше пострадат хоу.  тако вьнт въ славѫ своѭ С 477.29 Изч М СП С Гр ἀσύνετος нераꙁѹмівъ Нвб Срв неразумлив ОА