Старобългарски речник
нераꙁдѣльнъ 
нераꙁдѣльнъ -ꙑ прил 1. Неделим, който не може да се раздели еднъство бжства ... просто нераꙁдѣльно. ꙇ непрстѫпъно. ꙇмьже отъ мѫкꙑ ꙁбавлен бꙑваемъ СЕ 86а 20 2. Като същ. нераꙁдѣльнꙑ м ед ὁ ἀδιαίρετος В християнската религия неделимият, единният Бог дного тꙙ га  ба сповѣдаѭ ... не раꙁдѣл҄ѫ тебе не раꙁдѣл҄енааго. не лѫѫ тебе не лѫенааго С 505.17 Изч СЕ С Гр ἀδιαίρετος нераꙁдѣленъ Нвб неразделен ОА ВА АК Дюв ЕтМл БТР АР