Старобългарски речник
нераꙁдѣльнъ
нераꙁдѣльнъ
-ꙑ
прил
1. Неделим, който не може да се раздели
еднъство бжства ... просто нераꙁдѣльно. ꙇ непрстѫпъно. ꙇмьже отъ мѫкꙑ ꙁбавлен бꙑваемъ
СЕ
86а 20
2.
Като същ.
нераꙁдѣльнꙑ
м
ед
ὁ ἀδιαίρετος
В християнската религия неделимият, единният Бог
дного тꙙ га ба сповѣдаѭ ... не раꙁдѣл҄ѫ тебе не раꙁдѣл҄енааго. не лѫѫ тебе не лѫенааго
С
505.17
Изч
СЕ
С
Гр
ἀδιαίρετος
нераꙁдѣленъ
Нвб
неразделен
ОА
ВА
АК
Дюв
ЕтМл
БТР
АР