Старобългарски речник
непрѣходьнъ 
непрѣходьнъ -ꙑ прил 1. Непроходим, непристъпен. к оль множіцеѭ тебѣ плоть моѣ. вь ꙁемлі пѹстѣ ї непрѣходьнѣ ї беꙁводьнѣ. тѣко вь стѣмъ ѣвіхъ сѩ тебѣ СП 62.2 стъ же въ прѣгꙑнѣхъ мѣсто то.  вь непрѣходънꙑхъ горахъ. растоѧ отъ града попршть етꙑрь С 26.20 За мрак — гъст, непроходим, през който трудно се минава. нъ въсходтъ на горѫ  тъ.  непрѣходънꙑ прѣшьдъ мракъ С 277.11 2. Като същ. непрѣходьно ср ед ἄβατον Непроходимо, труднодостъпно място ꙁлъѣ сѩ ѹніьженье на кънѩѕѩ іхъ. соблаꙁні ѩ по непрѣходънѣ а не по пѫті СП 106.40 Изч СП С Гр ἀνυπέρβατος ἄβατος ἄδυτος непрѣходънъ Нвб непреходен ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР Срв непроходим