Старобългарски речник
непрѣстѫпьнъ
непрѣстѫпьнъ
-ꙑ
прил
Непрестъпен, който не нарушава [закон и под.]
ꙇ сего раді ѹтвръжденье. (вѣ)рѣ. ꙇ непрѣстѫпное бжію ꙁаконѹ. ꙇ владꙑъствіе еже отъ него. ꙇꙁвѣстъно ꙇ сто творѧште. да веселѧтъ сѧ въ грѧдѫштее жітье
К
3а 14
Изч
К
Нвб
непрестъпен
ОА
ВА
Срв
престъпвам
несв
