Старобългарски речник
непрѣстаньнъ 
непрѣстаньнъ -ꙑ прил Непрестанен, непрекъснат дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат вь пѣне. ꙇ славослове. ꙇ спне. непрѣстанꙿна пѣнѣ прснааго. въ мⷧтвꙑ прѩтъ нꙑ СЕ 95а 9 альбѣ  многѹ пѣтю непрѣстанꙿнѹѹмѹ. въдавъ себе  обноштънѹѹмѹ стоꙗнью С 548.7 теен же го молтва непрѣстанна. а къ богѹ любꙑ беꙁ мѣрꙑ С 274.30 Изч СЕ С Гр ἀδιάλειπτος ἀένναος непрѣстанꙿнъ Нвб непрестанен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР