Старобългарски речник
непрѣподобьнъ 
непрѣподобьнъ -ꙑ прил Безбожен, нечестив, престъпен, порочен ꙗко  тъ сьтвор дѣла непрѣподобьна. подражаѧ отьца свого. такожде же  донусь. наротꙑ вашь богъ С 8.6 свꙙтꙑ артемонъ глагола. нестꙑ.  непрѣподобьнꙑ сꙑне дꙗволь С 227.2 твор въскорѣ непрѣподобьне.  вьсѣхъ неьстве антонне томтелю. волѫ отьца свого сотонꙑ С 166.13 аурлꙗнъ рее. ѫроде непрѣподобьнꙑ. отъ крона  ереѧ раждаѭтъ сꙙ матер божьскꙑѧ С 8.10—11 Срв. С8.14 аурлꙗнъ рее. ꙁълосъмрьтьне  непрѣподобьне. кѹмр л т сꙙ мьнꙙтъ а не боꙁ С 7.10—11 помоꙁ  мнѣ грѣшнѹѹмѹ. отъвръгн мꙙ отъ скварꙑ гнꙋсънꙑѧ ...  отъ гнѣва непрѣподобьнааго С 160.23 аурлꙗне мѫтелю.  непрѣподобьне ꙿто брата мого ꙁьлѣ мѫш С 13.9  рее къ блаженѹѹмѹ кодратѹ. жьреш л богомъ ѹбо влъшве.  непрѣподобьне. л н С 111.22 мꙿного т блꙙдъшѹ ождахъ длъготрьпꙙ. ѫроде  непрѣподобьне. доколѣ ѹкараш  хꙋлш богꙑ С 12.11—12 С Гр ἀνόσιος οὐχ ὅσιος ἐπιϑέτης Нвб Срв преподобен ОА ВА