Старобългарски речник
непрѣложень 
непрѣложень -ꙗ ср Постоянство, твърдост, непреклонност ѹвѣдѣвъ же непрѣложен блаженааго мѫенка. рее къ н҄емѹ. довьлѣтъ т ѹбо ѧже прѧтъ мѫкꙑ. прстѫпвъ пожьр богомъ С 112.30 Изч С непрѣложен Нвб Срв непреложност ж остар Дюв