Старобългарски речник
непрѣбор҄емъ
непрѣбор҄емъ
-ꙑ
прил
Непобедим; който не може да бъде надвит
довьлѣаше наше слѣ одолѣт. а не нъ толко множьство. трѫтъ омъскꙑ. плъкъ непрѣборемꙑ. тъьнъ на бранехъ непобѣдмꙑ
С
83.1
Изч
С
Гр
δυσκαταγώνιστος
Нвб
непреборим
ОА
Срв
необорим
