Старобългарски речник
непротлъкованъ
непротлъкованъ
-ꙑ
прил
същ
непротлъковано
ср
ед
τὸ ἀνερμήνευτον
Това, което не може да бъде обяснено; необяснимото, неизтълкуваното
повѣдаѭ табьнѫ. а не протлъкѹѭ непротлъкованааго. ѹждѫ сꙙ бꙑвшѹѹмѹ ꙁнаменю. а како же бꙑстъ не вьꙁштѫ. вѣрѹѭ псанѹѹмѹ спасаѭ сꙙ
С
501.24—25
Изч
С
Нвб
Срв
неизтълкуван
ОА
ВА