Старобългарски речник
непросльꙁт 
непросльꙁт -непросльжѫ -непросльꙁш св Не се просълзя, не пролея сълзи, не заплача просльꙁ їс. а не въсплака. же бо непросльꙁт отънѫдь акꙑ жестость.  неловѣколюб отъмештꙙ. а же любоплакат. то акꙑ слабо  не мѫжьствьно справьꙗѧ. нъ же положвъ млост просльꙁ С 316.10 Изч С Гр τὸ ἀδάκρυτον Нвб Срв просълзя се ОА ВА БТР