Старобългарски речник
непрꙗꙁнь 
непрꙗꙁнь - ж Дявол, сатана, зъл дух, зла сила не молѭ да въꙁъмеш ѩ отъ мра. нъ да съблюдеш ѩ отъ непрѣꙁн М Йо 17.15 А СК ꙇ не вьвед насъ въ ꙇскѹшене. нъ ꙁбав нꙑ отъ непрѣꙁн М Лк 11.4 З, СК. Срв.Мт 6.13 М З СК вьсѣкъ же слꙑштъ словеса цсарествѣ. ꙇ не раꙁѹмѣваатъ. прходтъ же непрѣꙁнь  въсхꙑтаатъ сѣное въ срдц его М Мт 13.19 З тогда с въꙁведенъ бꙑстъ дхомь въ пѹстꙑн҄ѭ. ꙇскѹст сѧ отъ непрѣꙁн З Мт 4.1 не тръпѣаше бо влко. ꙁа обьсръдоване мⷧст твоеѩ. вдѣт отъ непріѣꙁн мѫма рода ла. нъ прде  спе нꙑ СЕ 4b 5 да нікꙑже ѹбо отъ владꙑкъ. отъ непріꙁні. обладанъ съ ѹстънама своꙇма. ꙇсповѣдаѩ себе вѣрна срдцемь. далее отъстоітъ ба К 2b 27 радѹ сꙙ обрадованаꙗ. господь сь тобоѭ. ѹже т непрꙗꙁнь не ѹдобьꙗтъ С 251.1 Зло, злина, причинител на болест. ꙇ давъ ꙇмъ власть  слѫ. на всѧ непрѣꙁн. ꙇ всѧ недѫгꙑ. цѣлт недѫжънꙑмъ. ꙇ немощьнꙑмъ СЕ 43b 22 съгъбалъ ес всѧ негъблѧ. ꙇ всѣкѫ непрѣꙁнь. ꙇ подъложлъ ѭ ес. подъ ноꙁѣ тво. ꙇ дажд рабѹ твоемѹ семѹ съдраве СЕ 35b 3 положе тѣло свое хе бже нашъ. ꙁаложлъ ес пѫть всѣко непрѣꙁн. ходѧщ по ꙁем. ꙇ всѣкомѹ недѫгѹ. ходѧщюмѹ по плът СЕ 42а 13 побѣдтель естъ на всѣкѫ непрѣꙁнь нощьнѫѭ. побѣдтель естъ на всѣкѫ болѣꙁнь нощьнѫѭ СЕ 48b 9 не моꙁ ѹбо нктоже съ льстьѭ прт. не моꙁ нктоже непрꙗꙁн пльть сꙑ ... да не осѫжден вьꙁьметъ С 420.29—30 ꙁведе с н дного же мѣѧ сьвѣтнка.  прꙗꙁн (погр. вм. непрꙗꙁн, Север., с. 409, бел. под линия) С 409.1 М З А СК СЕ К С Гр διάβολος σατανᾶς ὁ πονηρός πονηρία непрѣꙁнь Нвб неприязън ’злоба, злост, злина’ ОА ВА ЕтМл БТР АР