Старобългарски речник
непрꙗꙁннъ
непрꙗꙁннъ
-ꙑ
прил
притеж
1. Дяволски, на дявола, на злия дух
доброе же сѣмѧ се сѫтъ. снве цсрствѣ. а плѣвелъ сѫтъ снве непрꙗꙁнн
М
Мт 13.38
З,
А. Срв. УIб 5
моѳе. раꙁ(д)ражаше с(ѧ). (в)ъ немъ. вїдѧщ. (непр)ѣꙁнн тѣла трѣбꙑ сплънъ сѫ(щ)
Е
39б 12
гі схе спе нашъ ... вь дьнесьн день отъ непрѣꙁннꙑ работꙑ ꙇꙁбавлъ ес
СС
Ib 25
; не прѣꙁьрѣвъ ка. отъ непрѣꙁнна лѫкавъства. въ глѫбнѫ гꙑбѣл. ꙇ льст същедъша
СЕ
23а 11
н раста вьꙁскат покаꙗꙁньнꙑѧ готовꙑ цѣльбꙑ. нъ сь непрꙗꙁнномъ покаꙁанмъ погꙑбоста
С
362.16—17
тъ нꙑнѣ гꙑбнѫштꙙ съпаслъ. ѹмрьштенꙑ ожвлъ. непрꙗꙁнна протвъства отꙙтъ. тъ рабꙑ нꙑ сѫштꙙ грѣхѹ. свободь авлъ
С
479.30
ѡ велеꙁълоба непрѣꙁнна ѡ велененавсть добрѹ ненавсть а
Р
II 4.14
а дѣволъ ꙁоветъ гѫсльм плѧсьц пѣⷭ҇м непрѣꙁннам
Р
II 4.26
ꙇ блгв вно се. ꙇ сътвор е во всѣко благорастворене. пѭщмъ. да беꙁ вьсѣкоѩ непрꙗꙁннꙑ дѣтѣл. пѭщее. славмъ тѧ
СЕ
14b 6
пораженъ дхомъ непрꙗꙁнномъ. прѣбꙑ самъ нѣмъ неподвжмъ
С
562.9
2.
Като същ.
непрꙗꙁнна
ср
мн
πονηρά
Порочни, нечисти, престъпни мисли
вдѣвъ же іс помꙑшлѣнꙗ хъ рее мъ. въскѫѭ помꙑшлѣете вꙑ. непрꙗꙁнна вь срдц вашемь
СК
Мт 9.4
непрꙗꙁнна сѣть
ἡ τοῦ διαβόλου παγίς
Лукавствата, измамите, изкушенията на дявола
съподоб жт достоно. аћлскѹмѹ жтью. ꙇ съхран отъ непрѣꙁннъ сѣте. ощаѩ емѹ дшѭ тѣло
СЕ
81b 1
съхранѣ отъ всего дѣѣнѣ кова. ꙇ дха неста. покрꙑ ѩ отъ сѣте. непрѣꙁннъ
СЕ
18b 16
вльнꙑ нꙑнꙗшнꙗаго жтꙗ хранно. прѣплѹт. непрꙗꙁннъ сѣт вꙑше бꙑвъше. вѣьнаа благаа ѹлѹт
С
498.6
непрꙗꙁнно дѣло
τὸ πονηρόν, ἡ πονηρὰ προαίρεσις
Злодеяние
како могѫ аꙁъ сътворт непрꙗꙁнно се дѣло
С
366.8
лхоманѣ. родтелѣ непрѣꙁннъ дѣлесъ. слѹженью. гръдꙑнѧ отълѫаѭщѧѩ отъ ба. творѧщ таковаа црства бжьѣ наслѣдоват не могѫтъ
СЕ
89а 17
кротъко бесѣдѹѧ съкрꙑ непрꙗꙁнна дѣлесе мꙙ. т обьште стьствѹ нарее мꙙ
С
394.18
М
З
А
СК
У
Е
СС
СЕ
С
Р
Гр
τοῦ διαβόλου
πονηρός
τοῦ πονηροῦ
δαιμονικός
τοῦ ἀντικειμένου
непрѣꙁннъ
непрѣꙁненъ
непріѣꙁнінъ
Нвб
Срв
неприязнен
книж
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР