Старобългарски речник
непрѧстьнкъ 
непрѧстьнкъ -а м Този, който не е взел участие в нещо, който е останал непричастен же флпѹ не покажетъ водꙑ крьстт сꙙ.  вѣроват гѹ. не бо бѣаше томѹ непрꙙстьнкъ. нъ пролꙗт кръвь.  вьсѣмъ сꙙ крьстт С 60.22 Изч С Калка от гр ἄμοιρος непрꙙстьнкъ Нвб Срв непричастен книж ОА