Старобългарски речник
неправьдьнъ 
неправьдьнъ -ꙑ прил 1. Който нарушава правдата, справедливостта; несправедлив  похвал гь конома неправедънааго. ѣко  мѫдрѣ сътвор М Лк 16.8 З рее же гъ слꙑште ъто сѫд неправедънꙑ глтъ М Лк 18.6 З А СК къде людье ꙇ шѧтаньѣ. ꙇ трѫтъ неправедьнꙑ. въ істнѫ ѹбо ꙁѣло въ істінѫ людье поѹішѧ сѧ тъштетънꙑмъ К 12b 17 Срв. С448.14 тако пае вьсего благааго жтꙗ. ѹгодно бв кротость. пон҄еже  неправьднꙑ кнꙙꙁь. веланьꙗ рад отъпаде С 545.14 2. Неправеден, греховен, чрез който се нарушават религиозните норми аште ѹбо въ неправедьнѣемь жт не бꙑсте вѣрьн. въ істньнѣмь къто вамъ вѣрѫ метъ М Лк 16.11 З А СК ѡтъ ꙁаповъдеї твоїхъ раꙁѹмѣхъ. сего раді вьꙁненавдѣхъ вьсѣкъ пѫть неправьденъ СП 118.104 Срв. СП118.128 ꙇ скврънѫ отъ плът моеѩ. ѭже колжъдо сътворхъ. вь пѣнъствѣ. ꙇ вь неправедьнѣмь съпань СЕ 78а 17 Срв. СЕ72а 19—20 съпѧ л бьдѧ. лхоклѧтвꙑ. ꙇ лъжѧ. ꙇ въ помꙑшлень неправедьнѣ. пѹстош ꙇ блѧд СЕ 72а 16  ненавдѣньемъ неправедъномъ въꙁненавідѣшѩ мѩ СП 24.19 Срв. СЕ75а 26 3. Като същ. неправьдьнꙑ м ед неправьдьн м мн ὁ ἄδικος, οἱ ἄδικοι, οἱ κριταὶ τῆς ἀδικίας Неправеден човек, неправедник, грешник вѣрънꙑ въ малѣ  въ мъноѕѣ вѣренъ естъ. ꙇ неправъдънꙑ въ малѣ  въ мьноѕѣ неправъденъ естъ М Лк 16.10 З А СК ѣко слъньце свое сьѣатъ на ꙁълꙑ  благꙑ. ꙇ дъждтъ на праведънꙑ  на неправедънꙑ М Мт 5.45 З А  многа ꙗрость ꙁвѣрінъска двꙁааше сꙙ. отъ неправедънꙑхъ на благовѣрьнꙑѧ С 85. 10—11 аште же  акꙑ неправьдьн. како ѹбо  вꙑ С 128.3 неправьдьно стъ ἄδικόν ἐστιν Не е справедливо, грешно е тако ѹставвъшѹ намъ. ꙗкоже ѹбо неправъдъно стъ же нѹдт насъ да поклонмъ сꙙ слѹжъбѣ мра сего С 262.9—10 М З А СК СП СЕ К С Гр ἄδικος τῆς ἀδικίας ἀσεμνος неправедънъ неправьденъ неправедьнъ неправьдънъ неправьднъ неправъдънъ неправъденъ Нвб неправеден ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР ДА