Старобългарски речник
неправьдьнкъ
неправьдьнкъ
-а
м
Неправедник, неправеден човек, грешник
фарсѣ ставъ вь себѣ молѣаше сѧ. бже хвалѫ тебѣ въꙁдаѭ. ѣко нѣсмъ ѣко про лвц. хꙑщьнц неправедьнц. прѣлюбодѣ. л ѣко сь мꙑтарь
М
Лк 18.11
З
А
СК
како ѹбо хоштете. о семь намъ страдат. акꙑ правьдьнкомъ л акꙑ неправьдьнкомъ
С
128.2
проповѣднкъ жвꙑмъ мрътвꙑмъ. посъланꙑ отъ тьмнцꙙ родовꙑ. въ тьмнцѫ дѹшевънѫѭ. ѹмьршмъ отъ вѣка правьдьнкомъ неправьднкомъ
С
461.14
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
ἄδικος
неправедьнкъ
неправьднкъ
Нвб
неправедник
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР