Старобългарски речник
непотрѣбьнъ
непотрѣбьнъ
-ꙑ
прил
Непотребен, ненужен, безполезен
аште съсѫдъ. же мьноѭ мьнѣнѣ освꙙштенъ. добропотрѣбьнъ. божьствънааго твого мура подобьнъ подъѧтꙗ. непотрѣбьнъ прѣдъ твомъ вельствомъ бꙑстъ
С
287.16—17
не непотрѣбьнъ нъ ꙁбъранъ съсѫдъ стъ їѡанъ. епскѹпъ бо ѹже поставьнъ нꙑнꙗ попъ не можетъ бꙑтъ
С
287.20—21
Негоден, презрян.
цѣсарьство небесъно оставвъше. непотрѣбьнѹѹмѹ рабѹ вон сте. же отъшъдъшѹ влдцѣ. бтъ клеврѣтꙑ своѧ
С
107.26
Изч
С
Гр
ἄχρηστος
ἀχρεῖος
Нвб
непотребен
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР