Старобългарски речник
непостѫпьнъ
непостѫпьнъ
-ꙑ
прил
1. Неподвижен
вьнде въ цръкъве. сташꙙ ꙁвѣр непостѫпьн
С
229.6—7
2.
Прен. Непреклонен, упорит, непоколебим
то слꙑшавъше окаан рад бꙑшꙙ славꙙште томітелꙗ. да твръдо непостѫпьно бѫдетъ. же отъ н҄его на крьстьꙗнꙑ бѣшен
С
215.15
Изч
С
Гр
ἀκίνητος
ἀμετανόητος
Нвб
Ø
