Старобългарски речник
непостꙑдьнъ 
непостꙑдьнъ -ꙑ прил 1. Непорочен, чист, неосквернен благꙑ клюбе гі. стѹмѹ твоемѹ стадѹ. ꙇ лкѹ мѫдрꙑхъ дѣвъ. ꙇ съподоб . съ свѣтълоѭ свѣщеѭ. непостꙑдъномь лцемь. съ свомь женхомь сърѣст СЕ 100b 7 дажд ма вѣрѫ непостꙑдънѫ. любьвь нелцемѣрънѫ. ꙇ ѣкоже далъ ес стꙑмъ ѹенкомъ твомъ. ꙇ апломъ свомъ СЕ 10а 7 2. Безупречен, съвършен, безукорен, който не се е посрамил в нищо гі схе бже нашъ. непостꙑдънꙑ цѣлтелю. неотърнѫвꙑ. н едного прведенааго къ тебѣ. оскръблена болѣꙁнѭ СЕ 28а 3 поставт прѣдъ бмъ дѣлателѣ непостꙑдъна. правѧща слово стнное Е 1б 19 Е СЕ Калка от гр ἀνεπαίσχυντος ἀκαταίσχυντος непостꙑдънъ Нвб непостиден остар ВА Срв стиден, стид м стидливост ж стидя се несв ОА