Старобългарски речник
непостраданьнъ
непостраданьнъ
-ꙑ
прил
Непострадал, който не е засегнат от страдания
ѹмраатъ по ловѣьствѹ. погрібатъ сꙙ. сꙑ съвръшенъ прсно. прѣжде сꙑ. непргвожденъ. непостраданꙿнь. бесьмрьтенъ. прсно сꙑ по божьствѹ
С
11.17
Изч
С
непостраданꙿнь
Нвб
Срв
непострадал
ОА
ВА
