Старобългарски речник
непостжьнъ 
непостжьнъ -ꙑ прил Непостижим, недостижим хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ. ꙇ слава непостжьна. ꙇ млость бещсльна СЕ 58а 11 ѣко слава твоѣ непостжъна естъ. ꙇ колюбе неꙁдреенъно. ꙇ мⷧ҇сть неьтена СЕ 62b 26 беꙁнаѧльнꙑ. невдмꙑ. непостжьнъ. неслѣдьнъ. непрѣмѣнънꙑ. неꙁълобвъ. гі СЕ 61b 7 Изч СЕ Гр ἀκατάληπτος непостжънъ Нвб непостижен остар АР Срв непостижим ОА АК ЕтМл БТР