Старобългарски речник
непоспѣшьнъ 
непоспѣшьнъ -ꙑ прил Излишен, безполезен, ненужен бѣсъ нколже не мѫтъ сꙙ тацѣм мѫкам. нъ жрътвъ  скваръ трѣбѹтъ непоспѣшънъ жрътвъ. аже погрѫжаѭтъ ловѣкꙑ въ погꙑбѣль С 158.23 Изч С непоспѣшънъ Нвб Ø