Старобългарски речник
непослѹшьлвъ 
непослѹшьлвъ -ꙑ прил 1. Непослушен, който не се подчинява вждь рабе бжї ꙗко мꙑ нѣсмъ толꙿм вньн ꙗкоже непослѹшьлвї ловѣц  ꙁьлї С 41.21—22 2. Като същ. непослѹшьлвꙑ м ед Непослушният, непокорният; този, който не се подчинява ꙁапрѣщаетъ т гь трѧсавце. въшедъшѣ в сего. хѹдоѹмънааго. ꙇ непослѹшълвааго СЕ 46а 23 емⷧетъ же непослѹшълвꙑѩ. хѹдоѹмꙑѩ. ꙇ хѹдослънꙑѩ СЕ 45b 4 Изч СЕ С Гр ἀνήκοος непослѹшълвъ Нвб непослушлив остар ОА ВА Дюв Срв непослушен АК НГер ЕтМл БТР АР