Старобългарски речник
непореенъ
непореенъ
-ꙑ
прил
Непорочен, неосквернен, неопетнен, чист
то же сѫтъ ꙁнаменанꙑѧ тꙑ кн҄гꙑ. непореенаꙗ дѣвца
С
246.10—11
ꙁаконъ гнъ непореенъ обраштаѩі дшѩ. съвѣдѣнье гне вѣръно ѹмѫдрѣѩ младенъцѩ
СП
18.8
Изч
СП
С
Гр
ἀμόλυντος
ἄμωμος
Нвб
Срв
непорочен