Старобългарски речник
непольꙁьнъ
непольꙁьнъ
-ꙑ
прил
Безполезен, ненужен, който не принася полза
не скѹсш га бога свого. обѣштавъ сꙙ ѹбо богѹ. како могѫ въꙁвратт сꙙ на ѫродвѫѭ непольꙁьнѫѭ вѣрѫ бѣсовъскѫѭ
С
165.18
тꙑ же ... беꙁ ѹма сѧ пріѧштаеші жрътвѣ. і справленье непольꙁъно ті бъⷭ҇і. створі ѹбо прѣжде. о немьже жрътва прінесена бъⷭ҇і. ꙇ тогда насладіші сѧ еѩ добрѣ
К
9а 26
Изч
К
С
Гр
ἀνωφελής
ἀνόνητος
непольꙁънъ
Нвб
неполезен
остар
ОА
ВА
Срв
безполезен