Старобългарски речник
непокорт сѧ 
непокорт сѧ -непокорѭ сѧ -непокорш сѧ св Не се покоря, не се подчиня он же прѣбꙑваахѫ непокорꙙште сꙙ мѹ. ꙗкоже  на гнѣвъ обратт сꙙ мъ на нь С 29.27 Изч С Гр ἀπειϑέω Нвб непокорявам се остар ОА АК