Старобългарски речник
непокаꙗньнъ 
непокаꙗньнъ -ꙑ прил Непокаян, който не се е разкаял льст(ть лвкꙑ ꙗко) же бо (аковлально же)стоко сръ(дце сьтѧ)жавъ непокаан(ьно) къ томѹ мат(ъ )ꙁвол҄ене Х II Аb 6 Изч Х Гр ἀμετανόητος Нвб Срв непокаян остар ОА ВА ЕтМл