Старобългарски речник
неподобьнъ 
неподобьнъ -ꙑ прил 1. Безбожен, нечестив, недостоен стꙑ канꙿддъ глагола лма же въ нꙑ стъ не тꙑ ѹбо сверѣпѹ отъ ба ненавдмъ не ꙁвол любт насъ. неподобьне.  ꙁавдьлве  покръвене тъмоѭ С 71.24 2. Като същ. неподобьнꙑ м ед ὁ ἀνοσιώτατος Недостоен човек, нечестивец, никаквец арꙗнъ же вовода се слꙑшавъ вь гнѣвѣ бꙑвъ. къ вономъ глагола. се послѹхъ вамъ сльньце  мѣсꙙцъ. како  ꙿсого рад мѫхъ сего неподобънааго С 153.24 неподобьно стъ μὴ ὅσιόν ἐστιν Недостойно е, не е редно, не подобава лѣпо же бꙑ вамъ елномъ покарѣт сꙙ ѹітелю вашемѹ омрѹ. же сьвѣштатꙿ. неподобно стъ о ѹмраѭштхъ хвалт сꙙ С 126.14 С Гр ἀνοσιώτατος ἀνόσιος неподобънъ Нвб неподобен остар ОА ВА НГер ЕтМл