Старобългарски речник
неподвжмъ 
неподвжмъ -ꙑ прил Неподвижен, вцепенен, скован како могѫ въꙁвратт сѧ на ѫродвѫѭ  непольꙁьнѫѭ вѣрѫ бѣсовъскѫѭ. рекшѹ господѹ. подобъномъ бꙑт глѹхꙑмъ  неподвжмꙑмъ. вѣрѹѭштмъ вь н҄ꙙ С 165.20—21 пораженъ дхомъ непрꙗꙁнномъ. прѣбꙑ самъ нѣмъ  неподвжмъ С 562.10 Изч С Нвб неподвижим остар ВА Срв неподвижен