Старобългарски речник
непогон҄ень
непогон҄ень
-ꙗ
ср
Опрощение, освобождаване от преследване или наказание
тако мꙑ длъжьн смъ грѣшьн. пртешт къ ꙁбавтелю въꙁъмат отъ н҄его непогон҄ен грѣховъ нашхъ
С
390.25
Изч
С
Гр
συγχώρησις
непогон҄ен
Нвб
Срв
гонение
ОА
ВА
РБЕ
