Старобългарски речник
непоглъщенъ 
непоглъщенъ -ꙑ прил Който не е обхванат изцяло от нещо; непревзет, непогълнат прен  все льство. непогльщено съмрътѭ съхраньшмь. ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вседръжтелемь СЕ 53b 8—9 Изч СЕ Гр ἀνάλωτος Нвб Срв непогълнат ОА