Старобългарски речник
непоглъщенъ
непоглъщенъ
-ꙑ
прил
Който не е обхванат изцяло от нещо; непревзет, непогълнат
прен
все льство. непогльщено съмрътѭ съхраньшмь. ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вседръжтелемь
СЕ
53b 8—9
Изч
СЕ
Гр
ἀνάλωτος
Нвб
Срв
непогълнат
ОА