Старобългарски речник
неповол҄ьнъ 
неповол҄ьнъ -ꙑ прил Който се извършва без участието на волята; непреднамерен, неволен л мнѧтъ тъно стъ своѧ грѣхꙑ же нꙑнѣ страха рад ловѣьска творꙙштмъ. нъ толко ѹне лко вол҄ьн грѣсꙑ неповол҄ьнꙑмъ С 127.4 Изч С Гр ἀκούσιος Нвб неповолен остар ОА ВА РРОДД Срв неволен