Старобългарски речник
неповньнъ 
неповньнъ -ꙑ прил 1. Невинен, който няма вина глѧ. съгрѣшхъ прѣдавъ кръвъ неповнънѫ. он же рѣшѧ то естъ намъ тꙑ ѹꙁьрш М Мт 27.4 З, А, СК. Срв. К5b 12, 15 С414. 22, 24  пролішѩ кръвъ неповнънѫ. кръвъ сновъ своіхъ ї дьщерь СП 105.38 ѹловѩтъ на дшѫ праведьніѫ. ї кровь неповіньнѫ осѫдѩтъ СП 93.21 блѫдъ сътворхъ. ѹбо сьдѣлахъ. крьвь неповньнѫ пролꙗхъ С 528.11 2. Като същ. неповньнаꙗ ср мн ἀϑῷα Невинност ї ѹмꙑхъ въ неповінънꙑхъ рѫцѣ моі СП 72.13 ѹмꙑѭ въ неповінꙑхъ рѫцѣ моі.  обідѫ олътаръ твоі гі СП 25.6 3. Като същ. неповньнꙑ м ед ὁ ἀναίτιος, ὁ ἀνεύϑυνος, ἀϑῷος Невинният; този, който не е съгрешил аще л бсте вѣдѣл. ъто естъ млост хоштѫ а не жрътвѣ. нколже ѹбо бсте осѫдл неповнънꙑхъ М Мт 12.7 З съ рабꙑ гъ. съ мрътвꙑм бъ. съ ѹмеръшім жівотъ. съ повнꙿнꙑм. неповнꙿнꙑ К 13а 8 Срв. С449.11 прѣсѣдітъ въ лателіхъ съ богатъїімі. въ таінꙑіхъ ѹбіті неповінънаго СП 9.29  мꙑта на неповінънꙑіхъ не пріѩтъ СП 14.4 М З А СК СП К С Гр ἀνεύϑυνος ἀϑῷος δίκαιος неповіненъ неповнънъ неповінънъ неповіньнъ неповннъ Нвб неповинен остар ОА ВА Дюв АР Срв невинен ЕтМл БТР