Старобългарски речник
неповелѣнъ
неповелѣнъ
-ꙑ
прил
същ
неповелѣнꙑ
м
ед
μὴ ἐπιτρεπόμενος
Неповикан; този, който не е извикан, призван да извърши нещо
ћв о (о) неповелѣнѣмь послѣдоват
М
76b12
ѡ помꙑшл҄ѣѭштхъ къто болꙑ естъ. ѡ неповелѣнѣмь послѣдоват
З
129b 16
Изч
М
З
Нвб
Срв
повелявам
несв
повеля
ж
ОА
ВА
БТР
