Старобългарски речник
непобѣдьнъ 
непобѣдьнъ -ꙑ прил Непобедим, който не може да бъде победен бѣахѫ же вон кападокскꙑѧ странꙑ. въ санѹ дномъ. жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ м҃. непобѣдьн  добі вь ратехъ С 69.5 въскорѣ ѹбо твор же хоштеш. да ѹвѣс отъ скѹса сего. ꙗко хсов смъ вон.  прꙁꙑванмъ владꙑкꙑ нашего. непобѣдн сѫште о къꙁнехъ. вона твого сотонꙑ. стомъ протвѫ крѣпꙙште сꙙ С 100.2 Изч С Гр ἀήσσητος ἀνίκητος Нвб непобѐден ОА ВА Срв непобедим