Старобългарски речник
неофтъ 
неофтъ -а м ЛИ Неофит — християнин от Никея [Витиния, Мала Азия], умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 21 януари мꙸца тоⷢ҇ ҃а҃ стаго мⷱка неофта А 141а 22 Изч А Гр Νεόφυτος Нвб Неофит остар СтИл,РЛФИ