Старобългарски речник
неотъвѣтьнъ
неотъвѣтьнъ
-ꙑ
прил
Неизлечим
тꙑ ра нꙑнѣ прꙁьрѣт на раба твоего сего ... поражена болѣꙁнѭ. раноѭ неотъвѣтъноѭ
СЕ
30а 23
Неотменим.
бетъ тѧ трсавце гь ... бенемь неотъвѣтъномь
СЕ
49b 16—17
Изч
СЕ
неотъвѣтънъ
Нвб
Ø