Старобългарски речник
неосѫжденьно 
неосѫжденьно нареч Безгрешно, без осъждане, невинно, без вина схъ въкѹшъшю неволеѭ. отъпѹст грѣхъ. ꙇ съподоб  неосѫжденꙿно прѩт. страшънꙑхъ твохъ ꙇ бесъмрътънꙑхъ танъ СЕ 22а 15—16 дажд ꙇмъ ... прѧстт сѧ .. ꙇ неосѫжденъно съхрант сѧ СЕ 20а 14—15 Изч СЕ Калка от гр ἀκατακρίτως неосѫжденъно неосѫжденꙿно Нвб Срв неосъждан