Старобългарски речник
неослабьнъ
неослабьнъ
-ꙑ
прил
Който не отслабва, който е еднакво силен, непоколебим
да аще о словесехъ сѫтъ сіцеваѣ неослабьна. то о дѣлѣхъ ѹбо ѡ како с бѫдѫтъ
Р
II 3.7—8
Изч
Р
Гр
ἀπαραχώρητος
Нвб
неослабен
остар
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
