Старобългарски речник
неомъвенъ 
неомъвенъ прил Неомит, немит і вдѣвъше еднꙑ отъ ѹенкъ его. нестама рѫкама. с рѣь не ѹмьвенама ѣдѫштѧ хлѣбꙑ ꙁаꙁьрѣахѫ М Мк 7.2 З с сѫтъ скврнѧштаа лка. а еже не ѹмъвенам рѫкам ѣст. не скврънтъ лвка М Мт 15.20 З по ъто не ходѧтъ ѹенц тво по прѣданю старецъ. нъ не ѹмъвенама рѫкама ѣдѧтъ хлѣбъ М Мк 7.5 Изч М З Гр ἄνιπτος [вар. κοινός] не ѹмьвенъ не ѹмъвенъ Нвб Срв неомит ОА АК Бот