Старобългарски речник
неокоръ
неокоръ
-а
м
Пазител на храма, длъжност в езическите светилища
повелѣ потъштавъше сꙙ мъ ꙁлѣст с темнцꙙ. прдоста же к н҄мъ неокоръ епархъ ѳеѡфлъ. съ народомъ
С
136.24—25
С
От
гр
νεωκόρος
Нвб
Ø