Старобългарски речник

неодрьжмъ

неодрьжмъ -ꙑ прил Необхватен, необятен, непостижим бже вѣьнꙑ. прсносѫщѣ слава. непркосновенꙑ свѣте. неодръжмаа вещ СЕ 21а 22 Изч СЕ неодръжмъ Нвб неодържим БТР неудръжим ОА БТР АР